ДО

ДЯДО КОЛЕДА

ЛАПЛАНДИЯ

КОПИЕ

ДО ЖЕЛЯЗ РУСЕВ

ДО МАМА И ТАТИ

И ВСИЧКИ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ

Уважаеми Дядо Коледа (Дядо Мраз),

Може би вече си разбрал, че във века на компютърните технологии и фейсбука е леко странно да пиша това писмо вместо да те “адна” като “френд” и да ти прикача едно файлче към електронната ти поща. Но аз не се отказвам и  всяка година пиша лично писмо до теб, защото ти освен, че си много стар си и старомоден. Защото ако  не беше такъв  сигурно щеше да “дилитнеш” и подаръците или поне да ги пратиш в “ресайкъл бина”. АААААААААААА всички много обичат подаръците, тези от сърце, а не “постнатите” или качените на “ефти пи” сървъри.

 Аз се казвам  РОСИ и аз и цялото ми семейство сме много послушни деца и големи твои почитатели. Обикновено с това писмо искам да ти разкажа за изминалата година. Разказа ми най-добре ще се допълни със снимки, които ти можеш да видиш ако имаш по-бърз интернет от препускането на еленчетата  на сайт www.rusevi.com/jr, но ако не си падаш по тези технологии ще разкажа на бързо.

Тази година пиша писмото почти в последния момент, улисана в работа, грижи и други текущи неща. Но знам, че и когато и да го напиша те желания за подаръци са все едни и същи. Живко иска отново робот, а Борко мотор. А мама Роси, тати Желяз и всички роднини искат само едно – децата да са здрави, за да могат да си играят и с мотора и робота. Искаме да махнем всички лекарства от вкъщи и да има само красиви и желани подаръци под елхата. Защото ние сме най-послушните и най-добри деца.

Всяка година за нас започва с празнуването на рождения ден на Живко, заедно с много деца и още повече възрастни с голяма торта и подаръци всичко с Бен тен. Няколко пъти се качвахме до хижа Планинец на Витоша, където се превърна в наше любимо място за разходка, спускане със шейни, среща с много приятели, пиене на вино, хубаво похапване и с по един снежен човек оставен от нас за спомен.

Макар и да нямаше много сняг все пак отидохме и на ново за нас място планината Осогово, където имаше красиви снежни неща, покарахме малко шейни, шляпахме в басейн и приятна почивка с приятели. Върнахме се там през есента, където ни заваля и първия сняг за тази зима. Опитахме се да избягаме на по-топло до Сандански за един уикенд, но топло нямаше, освен в стаите, ресторантите и хубавия релакс в спа зоната.

Присъствахме и на две сватби тази година, на едната и като гости и малко като помошници, тази на  бате Влади, а на другата бяхме част от екипа на новата сватбена агенция на Дени – Тифани. Отпразнувахме рождения ден на тати Желяз, и цяла пролет се разхождахме много край езерото в Дружба, до Клисурския, Германския  и Боянския манастир. Открихме красивото място Кладница, Рударци а през есента се качихме чак и до жиха Селемица, което се пада от другия край на Витоша. Нашето облаче -  Живко се представи много добре на тържеството на групата в детската градина.  На Цветница успяхме на направим една много скъпа за баба Гина снимка с почти всичките и правнуци. На Великден бяхме във Велико Търново, където имаше много разходки из града и  много игри  на Ксилифор. На 6 май традиционна бяхме на село Гранитово за имения ден на дядо Гошо. Започнахме лятото още в края на май, естествено в Гърция, където отидохме още 2 пъти.  С дядо Гошо на къмпик Озонис и края на лятото септември на прекрасното място къмпинг Арменистис – където сигурно ще се върнем пак.  Там срещнахме нови приятели с кемпери. Лятото редувахме мужду двете морета, с Говедарци, язовири  и интересни места като Костенския водопад, село Пчелин, Варвара на басейн, на Белчин баня и планината Плана. Няма как да не споменем и рождения ден на Борко и на Ема, на които имаше по две торти и по много пот от игра и веселие. Сега е момента да кажа, че тази година основно бяхме по планините и чукарите. Направихме лека подготовка на хижа Мечит над Говедарци, а постояното качване на Витоша събота и неделя, даже не го и броя. За да стигнем до кулминацията на нашите алпиниски възможности връх Мусала. С малки жертви, хубаво време, опитен водач, приятна компания – се качихме и върнахме живи и здрави. Най-изстрадания печат за книжката даже и преди този от пещерата Ухловица.

Само, че преди това имахме един Подбалкански преход, като успяхме да посетим исторически места като Калофер, Казанлък, Бузлуджа, Шипка, Клисура и Копривщица. Този тур започна с малко релакс и то не къдете  да е най-любимото ни място Хисаря. Ха, сега познай мили Дядо Коледа  къде ще те чакаме да дойдеш – пак там. Ами то логично доста време през година прекарваме или там или на Мелник или на Говедарци.  То за догодина даже май няма вече да ти обяснавам, че сме били там. Така, че да не се объркаш нещо – чакаме те край най-топлия басейн. Само не давай на еленчетата да пият от  топлата минералната вода да не им стане нещо.

Преди да дойде есента успяхме да идем и до Троянския край, до Търновския, до Дряново, Боженци и пак до село Гранитово. Първия учeбен ден тази година беше двоен, т.к. и Борко тръгна на детска градина след дълго чакане. А на следващия ден отпразнувахме моя рожден ден по малко по различен , но много спокоен и забавен за децата начин – с кемпера на поляните край Говедарци до река Черни Осъм и красива борова горичка. Повече от това здраве му кажи. Есента премина основно в разходки по Витоша, но успяхме да идем и до Банско и до хижа Вихрен.

Тази година ще те посрещнем в сравнително намалено телесно тегло, което пак е в следвие на все по новите и странни диети, които прилагаме. Ходенето на сърф и на лов  на съпруга ми е по скоро символично, но поне не е без хич. През останалата част от година беше едно и също - работа в офиса, работа в къщи.

Та списък с подаръците май няма да прилагам те повечето са вече тук при нас, споделени в компанията на хора, които обичаме и нас ни обичат.

Аз познавам и много други послушни деца - Роси 2, Ники, Ади ,Елена, Дени, Емо, малък Емко, Йоана, Руми, Мило, Йоана и бебе Елица, Живко, Наталия, Ема и бебе Калоян, Миро, Милена  с най-готините близнаци Мария и Георги,  Рада, Ивайло, Никола и още много други. Не, че те са толкова послушни колкото нас, но все пак, ако може и нещо за тях. Те миналата година все пак получиха подаръци  и бяха много доволни..

Аз понеже като бях малка беше Дядо Мраз, а сега е Дядо Коледа  така,  че няма да се разсърдя ако Дядо Мраз не ме е забравил и той ми донесе нещичко за Нова година. Аз упорито вярвам ,че и двамата съществуват.

СРОК НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: по всяко време на годината.

София                           С УВАЖЕНИЕ:

22.12.2011                                                (най-послушното дете Роси)